„Бях най-скъпоплатения продавач на зеленчуци в историята на Холивуд“
Автор: Исак ГОЗЕС
Актьорът Дидо Мачев бе назначен да проверява изрядността на хотелите по морето. Отговорната длъжност му бе поверена в сериала „All Inclusive“ . За радост на собствениците на заведения той не е открил нарушения. Не така безпроблемно обаче е било участието на родния Дани де Вито във филма „Механикът“. Негов режисьор бил холивудската легенда Дон Лундгрен, който изпълнявал и главната роля. Там пък Дидо е шеф на публичен дом и отвратителен сладострастник.
Да споменем, че през 1989 година Диан Мачев е бил и в състава на Сливенския драматичен театър.
- Господин Мачев, как се чуствахте като шеф на публичен дом? Доста мъже мечтаят за такава длъжност?
- Зле. Много бой изядох.
- Защо?
- Защото криех едно момиче, които исках да направя проститутка. Упоил го бях и се готвех да го изнасиля. В този момент нахлуват Дон Лундгрен и другата холивудска звезда Бен Крос. Първият трябваше да ме ритне между краката. Каскадьорите направиха необходимото, взеха всички мерки да не пострадам от удара. Поставиха ми предпазен реквизит, направихме репетиция и всичко бе готово, за снимките. Камерата заработи. Двамата мъжаги нахлуха с пистолетите в стаята. Изненадан, аз си вдигнах панталона, както бе по сценарий, но като видях тази грамада Лундгрен, с крак номер 48 да скача към мен, се уплаших и избягах. Това не се предвиждаше. Всички на снимачната площадка избухнаха в смях, а нападателят и режисьор гледаше обезумял, не вярваше на очите си. И навярно, за да си отмъсти, при второто снимане, ме ритна така яко , че ме повдигна поне на пет сантиметра от земята.
- Вероятно не е било никак приятно. Винаги ли е толкова страшно в холивудските продукции, в които сте играли?
- Не, разбира се? За едно друго мое участие в американски филм си спомням винаги с голямо удолволствие. Избраха ме да играя продавач на плодове и зеленчуци. Действието се развива зад океана. На улицата, на която е разположена моята стока, италианската мафия върти бизнеса си по нейните неписани правила. Там магазини имаха още: Павел Поппандов , Деси Тенекеджиева, Марта Вачкова и други български колеги. Но за разлика от моя уличен тезгях, техните бяха твърде луксозни, с лъскави витрини и скъпа стока. Затова тяхното участие се ограничаваше само вътре в помещенията и се снимаше по няколко дни.
… А тъй като моят магазин бе на хубаво място, срещу къщата на главния мафиот, ме ангажираха цели три седмици. От тях само в три снимачни дни водих някъв разговор, всъщност разпитваха ме във връзка със станало убийство. През останалите осемнадесет дни бях нещо като герой на повикване. Защото никой не знае, накъде и как ще се завърти камерата и дали няма да мине покрай магазина ми. И естествено аз трябва да съм там.
… Та така дни и часове наред седях и чаках. В даден момент ме викат, аз заставам зад тезгаха, идва някакъв клиент, пълня торбата му с домати и краставици, той ми плаща и си тръгва. Толкова. Покрай тази роля спечелих добри пари и спокойно днес мога да се обявя за най- скъпоплатения и мързелив продавач на зеленчуци в историята на Холивуд и световното кино.
- Изглежда много лесно…
- Не винаги е така. В един индийски филм имах договор за един ден. Два пъти ме викаха на кастинг за въпросната на пръв поглед дребна роля. На всичко отгоре, учих и текстове на английски. Накрая ме избраха за съпруг на една от героините. Живеех в апартамент на партерния етаж. Според сценария, разхвърлил съм се, отпуснат на креслото, пия бира и гледам по телевизията мач. Изведнаж през балкона нахлуват три хлапета , махат ми с ръка и и бързо отминават в посока кухнята. Всичко става толкова бързо, че дори нямам време да реагирам. Веднага след тях нахълтват няколко въоражени с пистолети мъже . И те пробягват покрай мен в посока кухнята. От там се чуват писъците на жена ми. Какво става тук бе – чудя се на глас.
Това целия кадър. Във филма той ще трае сигурно секунди. Куриозното бе, че, за да го заснемем, направихме 40 – 50 дубъла. Снимаха ме от най-различни точки. Цял ден. Та такива са индийците, богати, могат да си позволят подобно разточителство.
- В българските филми сигурно не се случват такива неща…
- В „Иван и Александър“ на режисьора Иван Ничев играех шофьора на министър- председателя Вълко Червенков. Карах оригиналната му лумузина ЗИС /Завод имени Сталина/. Вътре тя е обзаведена със скъпа тапицерия, изглежда като истински луксозен хол. Задачата ми бе да откарам едни артистки и певици до мястото, където вожда празнува рождения си ден, за да го поздравят. По пътя обаче, докато карам, флиртувам с другарките и то по не най-възпитания начин.
Снимаха ме седем дни Това беше.
Филмът излезе на екраните и целия Хасковски театър, в който работех тогава , отидохме да го гледаме. Но мина прожекцията – мен ме няма. После режисьорът ми обясни , че цензурата ме отрязла, защото не може шофьорът на министър-председателя да се държи така просташки. Всъщност през двата часа се появих само за секунда и то не на волана. Това се наложило, за да могат да оправдаят хонорара ми.
Исак ГОЗЕС
ИРИДА СЛИВЕН 