Тази година 22-рото издание на Националния фестивал на детската книга в Сливен се проведе в друг сезон: есента замести пролетта. И Септември настина стана Май. Дори това да са само формални образи от утопията на Гео Милев, то в случая действително се сбъдна тайната надежда на философи и поети: ако нещата са истински, в години на криза те не само не погиват, а намират нови пространства на духа. Истинските неща! Така и пандемията стана пробен камък за оцеляването на едно от най-ценните завоевания на Сливен в националния културен календар. Волята и духа надделяха над предубеждението и страха.
По вина на вездесъщия COVID 19, майският празничен календар на най-голямата сливенска библиотека влезе в териториални води на извънредното положение и провеждането на фестивал беше немислимо. Но септември даде шанс на фантазията на вдъхновените организатори от Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ и те, запазвайки живеца и нивото на културното събитие, осъществиха програма в по-различен формат, с повече прояви на открито и при строго спазване на противоепидемичните мерки. Партньорите от Министерството на културата, Общинската и Областната администрация на Сливен, Държавната агенция за българите в чужбина и най-големите детски издателства не се възпротивиха, а помогнаха Националният фестивал на детската книга да се състои в празничен тридневен маратон, от 23 до 25 септември.
Пак съображения, свързани с пандемията от COVID, вляха в тазгодишната фестивална програма отбелязването на една сериозна дата – 65-годишнината от създаването на най-голямото книжовно средище на Сливен и околността – Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“. Най-ярките „Следи във времето“ проследява документалната изложба в централното фоайе на библиотеката и последвалата откриването й кръгла маса със същото име. Съпътстваха ги премиера на сборника „Библиотеката в моя живот“ и изложба от детски рисунки „Библиотеката – моят остров на съкровищата“. И перлата в короната на юбилея – тържественият концерт в чест на 65-тата годишнина, с участието на класни оперни певци като Даниела Дякова, Иван Момиров, Симона Кодева, Марк Фаулър и на обаятелните танцови двойки по спортни танци от клуб „Туида“, които защитиха блестящо престижа си на лауреати на национални и международни конкурси.
Не по-малка прелест за деца и възрастни беше концертния спектакъл в ден първи на Националния фестивал на детската книга, пропит с емоцията на младостта и свежестта. Телевизионният водещ Драгомир Драганов и актьорът Вангел Апостолов в ролята на Барон Мюнхаузен, в партньорство с малките певци Доминик, Елица, Симона, Даяна и малките феи от балет „Барби“, в атмосфера на разноцветни букети от цветя и балони, кукли с приказни герои, пъстри книжки и знаменца, откриха празника на книгата подобаващо празнично и емоционално. Присъстващите на спектакъла деца бяха тук с изричното съгласие на своите родители, някои и ги придружаваха, а отстоянието между седящите в театралното фоайе зрители беше съгласно предписаната противоепидемична норма.
Бързам да повторя имената на лауреатите на тазгодишния Национален фестивал на детската книга, чиято столица за 22-ри път беше градът под Сините камъни. Защото много от фестивалните събития бяха свързани и провокирани от тях.
Голямата новина не е, че Голямата награда за цялостен принос в творчеството за деца на името на Константин Константинов за втора година не беше присъдена. Както каза директорката на Регионалната библиотека Росица Петрова, причината е не в нежеланието да бъде излъчен лауреатът на лауреатите, а в желанието на фестивалното жури да отстоява високите критерии, прилагани при присъждането й. Само припомняме, че първият й лауреат е големият Валери Петров.
Отличителен белег на всички носители на награди в останалите категории е младостта. Носител на националната награда в категория „Автор” е Марин Трошанов, блогър, писател и сценарист, носител на литературната награда „Перото“ за детска литература за 2019 година. Заедно с художника Петър Станимиров създава комикса „Дамга”, който печели награда за най-добър традиционен комикс на Международен фестивал в Белград през 2012 година. Наградата се присъжда за издадените през 2019 г. книги „Роботът Чапек на планетата с трите слънца” и „Роботът Чапек и шпионската мисия на Пафуй Сянката” от поредицата „Роботски приключения”, създадена отново в съавторство с художника Петър Станимиров.
В категория „Илюстратор“ наградата получи художничката Катина Пеева – куклен сценограф, аранжор, илюстратор, художник, дизайнер, доскоро асистент на проф. Майа Петрова в специалност „Сценография за куклен театър” в НАТФИЗ. В творческата й биография са записани 5 сценографски проекта за театрални постановки и 8 участия в художествени изложби у нас и в чужбина. Наградата за принос в детското книгоиздаване за 2020 г. в категория ”Илюстратор” получава за илюстрациите си на книгата на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Непознатото дете”.
В категория „Издателство“ наградата се присъжда на издателство „КИБЕА“, наложило на българския книжен пазар публикуването на Ню ейдж литература и литература за самопомощ, специализирано и в издаването на илюстровани албуми, енциклопедии и триизмерни издания. Носител на престижните награди „Христо Г. Данов“ и „Бронзов лъв“, за принос в издателската дейност. Наградата за 2020 г. в категория „Издателство” се присъжда на „КИБЕА“ за детските книги от поредицата „Роботски приключения” на Марин Трошанов и Петър Станимиров.
Носител на наградата на детското жури в категория „Автор“ е писателят Милен Хальов, за дебютния си роман „Кало змея“, издаден през 2019 година. Завършил анимационна режисура в НАТФИЗ и педагогика, той преподава анимационно кино и рисуване в частни училища.
Наградите бяха връчени на официална церемония в Драматичния театър на Сливен, която също се проведе при спазване на противоепидемичните мерки и пълен на 50 процента салон. В тържествения концерт участваха талантливи певци, инструменталисти и танцьори от Сливен, Пловдив, Бургас и Айтос.
Пред микрофона, в нежно розов тоалет, Александра Сърчаджиева изигра убедено чаровното си бързоречие, с което паднаха под ножа всички волни и неволни нарушители на сценария.
В научния портал на всеки фестивал основното събитие е литературен форум по злободневна тема, от много години с международно участие. Тази година, на кръглата маса по темата „Времена, пространства и герои в съвременната детска литература” бяха представени 17 доклада от България, Сърбия, Унгария, Чехия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Гърция, вече публикувани в двуезичен сборник на български и английски. Тазгодишният форум обаче премина в нов формат, поради невъзможното пътуване на някои от участниците до България заради повишена заболеваемостта от коронавирус в техните страни. В първата сесия присъстващите автори представиха своите научни разработки, втората протече във видеоконферентна връзка с останалите девет докладчици.
… В сърцето на фестивалната програма са премиерите на най-новите книги за деца, които и тази година са много, но както твърди великолепният американски разказвач Джон Стайнбек, „Книгите никога не са достатъчно“. В трите фестивални дни, във фоайето на Драматичния театър беше представена трилогията за приключенията на Робота Чапек на Марин Трошанов и Петър Станимиров, книгите „Вятърче на море” на Красимир Машев и „Ама че работа” на Димана Йорданова, най-новата творба на Елена Павлова „Приключение в Долната земя: Коледари срещу хали”, „Вкусът на приключенията” на Иван Раденков и „Уана. Една морска история” на Лили Спасова, „Шантавия до шия” на Радостина Николова и „Кало змея” на Милен Хальов. Пред гостите на фестивала беше представен и един уникален проект на Фирма ADCOM, ИК „Таралеж” и Печатница „Симолини’94” – Приказката на Вилхелм Хауф „Младият англичанин”, разказана с илюстрациите на Борис Стоилов.
Истински литературен маратон направиха гостуващите издателства в сливенските училища, където „Жанет 45”, „Кибеа”, „Мармот” и „Таралеж” представиха най-новите си книги. Тази форма на гостуване на открито замести книжния пазар в центъра на Сливен – мярка срещу струпването на много хора на едно място, макар и на открито.
Националният фестивал на детската книга и тази година подари на своите гости и почитатели изложби на много интересни художници илюстратори. Дори изложба с илюстрации от Международен студентски конкурс „Из приказния свят на Валери Петров”, посветен на 100-годишнинаа от рождението на писателя, в зала „Сирак Скитник“. С подкрепата на преподаватели от Националната художествена академия, в нея са включени над 80 творби на студенти от художествените академии в 5 държави. В галерия „Май“ е представена изложба илюстрации „Фантазия” на две поколения илюстратори: Борис и Ясен Стоилови. Изключително майсторски работи могат да се видят в Художествената галерия „Димитър Добрович“, в изложбата с илюстрации на проф. Виктор Паунов – носител на Националната награда „Константин Константинов” в категория „Илюстратор” за 2019 година. И накрая, със съдействието на фирма ADCOM се проведе майсторски клас за студенти от НХА на Петър Станимиров, Борис Стоилов и проф. Виктор Паунов под наслов „В света на илюстрацията и комикса с новите технологии”.
Улица на приказките стана ларгото на Сливен, началото й се установи пред общината. Нов момент в програмата на фестивала! Три дни на откритата сцена пред община Сливен бяха представени няколко спектакъла, които срещнаха децата с любими приказни герои. Спектаклите „Имало едно време…” на Театрална къща „Мариета и Марионета” и „Уличен мюзикъл” на театър „Хамелион” сложиха началото при голям зрителски интерес. Той продължи с „Повече магия“ на Театър „Трио“ на откритата сцена на бул. „Цар Освободител” и завърши с „Тримата братя и златната ябълка” на Пазарджишкия драматично-куклен театър.
Най-голямата атракция – традиционното карнавално шествие с приказни герои – премина в следобеда на втория ден по цялото протежение на бул. ”Цар Освободител”, от НТС до Драматичния театър „Стефан Киров“. Броят на децата беше контролиран противоепидемично до 20-30 от училище. В пъстроцветното дефиле се включиха актьорите от Театъра на огъня и сенките „Fireter”, театър „Мариета и Марионета” и децата гости на фестивала. Специалното жури дълго мисли над наградите за най-оригинален костюм.
И към далгоочакваните награди за талантливите деца на финала. В последния фестивален ден се състоя официална церемония по награждаване на призьорите на Националния литературен конкурс “Неразказани истории на един ловец на приключения” и на Деветия националeн конкурс за изработване на театрални кукли на любими герои. Със специално написани за конкурса приказка, разказ или стихотворение, в Националния литературен конкурс се включиха над 840 деца и юноши от 7 до 18 години от страната и от българските общности в чужбина. В трите възрастови групи, в категориите поезия и проза, са наградени 40 млади творци. В Деветия националeн конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои се включиха над 200 деца от цялата страна от 7 до 15 години.
Сливенски детски певчески и танцови състави направиха празничен заключителен концерт и спечелиха заслужените аплодисменти на своите връстници и родители: вокална група „Славейче”, Клуб за млади поп и рок изпълнители „Ритъм” с ръководител Елена Пеева, Клуб по спортни танци към Военния клуб с ръководител Али Мехмедов и балет „Барби” с ръководител Силвия Терзиева.
Празникът отшумя. Адмирации за организаторите, които направиха фестивал въпреки кризата. Защото празници на духа са нужни на хората и на децата.
Дори и само защото в любопитните детски очи отново изгря любопитство и радост. Вярно, че до ушите на организатори и гости достигаха отзиви само ласкави и похвални. Но кой ще хвърли камък по нещо полезно и красиво, което открива пред децата на Сливен и България нови хоризонти, нови знания за света на литературата и изкуството и нови емоции от срещи с хората, които създават.
Най-бързо развиващият се фестивал, така определиха събитието в Сливен чуждестранните му партньори. И тъй като този фестивал не обхваща само един сектор от производството и четенето на книги за деца, а събира всичко, което ражда книгата, библиотеката и свободата да мислиш и четеш, неговото ежегодно надграждане е по отношение на качеството. По отношение на развитието на литературната критика и оценката, която кръглата маса дава на новите книги и автори. По отношение на селекцията на фестивалната програма, която се стреми на покани за три дни в Сливен най-доброто, което е създадено в литературата и изкуството за деца. Затова фестивалът става търсен от почитатели и гости като слънцето и въздуха. Затова ще го има и утре. С нови написани и нови прочетени книги, защото е истина, което е казал преди много години Дени Дидро – че „Хората престават да мислят, когато престанат да четат“…
Мястото на срещата на следващия Национален фестивал не се променя – догодина, отново в Сливен, както винаги през май.
Щилияна ВАСИЛЕВА
ИРИДА СЛИВЕН 