Читател на сайта за регионална култура „Ирида Сливен“ обърна внимание, че няма сливенска улица на името на акад. Александър Теодоров Балан. А защо да има, ще попитате. – Защото Балан и неговите братя са бесарабски българи със сливенски корен. Александър Теодоров е бил чест гост на своя бащин край, към който се отнасял с голяма любов, както разказва в спомена си Георги Арнаудов, бивш кмет на Сливен, забележителна личност, съхранила за поколенията голяма част от паметта на своя град. Ето и неговият разказ за Александър Теодоров Балан.
Георги АРНАУДОВ
Сто години български държавен университет. Неотразима народна гордост. С първи факултет – за миналото и езика на българския народ. И в това светло столетие творяха родна наука два дъба. На съдбата й се посвидя да им дари само по няколко месеца, за да бъдат и те цялостни столетници: професорите академици Александър Теодоров Балан /15.Х.1859 – 12. II.1959/ и Михаил Арнаудов /5.Х.1878 – 18.II.1978/. Много е писано и говорено за тях, а имената им во веки ще светят в храма на висшата ни наука и образование. Потомък на сливенци – преселници в Бесарабия, Балан ревниво пазеше полученото от бащиния край духовно наследство. Арнаудов пък, макар и несливенец, бе запленен от величавите образи на сливенско-котленските възрожденци. Тук, той казваше, че се чувства като у дома си. Затуй не дваж и триж двамата са гостували в града ни. И се приобщаваха, със своя научен и обществен авторитет, с нашата действителност…
- Репродукция на линогравюра на Евгени Курдов – Старият Сливен 2. Александър Теодоров Балан, портрет
Когато се взираше в една голяма снимка-портрет отпреди шест десетилетия, погледът на дядо Балан се насочваше към Сините камъни. Там, при кристалните води на извора „Куш бунар” /Орлов извор/, се провеждал третият конгрес на българските туристи /събор/ под негово председателство – на 25, 26 и 27 май 1903 г. На тридесет метра северозападно от извора се белеела скромната, но първа в страната ни, туристическа хижа, пригодена за нощуване на 40 души – построена през 1902 г. Съществувала е до Балканската война, когато злият ни гений на разрушението я превърнал в руини. Унесен в спомените за скъпото му туристическо движение, ветеранът споменаваше имената на основоположниците сливенци, тогавашни столичани: архитект Георги Козаров, д-р Петър Козаров, Тодор Бъчваров, касиера Иван Ламбов, а сам той – професорът-редактор, е носел пакетите на пощата. На мястото, където е била родовата им къща, в махалата Гюр чешма, сега е северозападният ъгъл на жилищния блок със шивашка работилница.
Снимки от сливенския квартал Гюр чешма, в сегашния му вид
Балан казваше, че времето е безсилно пред “родното зове”. И с това “родно“ той се срещаше през вековете. Посещавайки трите стари черкви, разглеждаше старите икони, иконостасовата резба на катедралния храм “Св. Димитър” и реставрираното килийно училище при Новоселската черква “Св. София”, разговаряше със свещениците.
Фотоблок със снимки на: 1. Храмът “Св. Димитър” в центъра на Сливен преди 2. Църковна дърворезба, сн. Антон Дечев 3. Храмът “Св. Димитър” в по-ново време 4. Килийното училище в Сливен, реставрирано 5. Катедралният храм, худ. Стефан Петров 6. Храмът “Св. София”, худ. Иван Савов
Посещаваше часовете по литература и по-скоро дружески, отколкото наставнически, беседваше с учителите в двете гимназии. Казваше за един учебник, че авторът му – съставител грубо е ограбил страниците на неговия първи български учебник по литература.
Известна беше Балановата прямота в отстояването на разбиранията му за чист, правилен български език и отстояваното от него демократично начало в правописа. Това му създаваше невинаги обективни опоненти, към които той, добър полемист, се отнасяше с твърдо олимпийско спокойствие. Затова казваше, че у нас има всякакъв вид дружества, та дори и за защита на животните, ала няма дружество за защита на българския език…
Връстник на дядо Балан и негов съратник в полето на новата ни историко-философска наука и практика е бил сливенецът дядо Илия Гудев, когото професорът посети в дома му в Сливен. Това не беше среща на невиждали се отдавна приятели. Това бе по-скоро неотдавна прекъснат разговор по интересуващи ги и неповехнали от времето въпроси. Двамата предстолетници тихо възкресяваха от запазената си памет някогашните си културно-професионални интереси: споменаваха имената на някогашни филолози, слависти, говореха за новата педагогия на хърватския учен Басаричек, чийто трудове Гудев е превел на български.
Портрети: 1. Илия Гудев, бивш кмет на Сливен 2. Акад. Балан
Приятен събеседник беше дядо Балан. Плавно разказваше за българските преселници в Бесарабия, за родното си село Кубей, за голямата им почит към известния генерал Инзов – императорски наместник за Бесарабия, който полагал бащински грижи за преселниците и се интересувал от съдбата им. Или как първенците на селото, между които е бил и неговият баща, успели да открият неговата колесница, с която той пътувал из областта и я поставили в общинския дом като реликва. За произхода на прибавката Балан към фамилното му име, ученият обясняваше, че в родния му край така наричали едрите бяложълтеникави волове, каквито е отглеждал и неговият баща.
На един обяд в сенчест сливенски двор, след изпитата малка чаша сливенско червено старо вино, на поканата за втора чашка той се съгласи, защото качеството на виното налагало това внимание. Освен това си спомни, че известен чешки писател през миналия век е написал в своята историко-художествена творба, че през първата българска държава, на царската трапеза се е пиело червено сливенско вино.
Старите сливенски къщи, репродукции на картини на художника Георги Хаджидимитров от фонда на Художествена галерия “Димитър Добрович” – Сливен
Когато пък една от дамите го запита на какво се дължи свежестта и розовината на лицето му, дядо Сашо й обясни и показа как всеки ден си правел определен брой леки масажи на ръцете и лицето.
Духовитостта на академик Балан правеше разговорите с него особено увлекателни, весели и живи. Веднъж, в разговор относно пенсиите и размерите им с оглед на трудовия стаж, той запита каква трябва да е неговата пенсия, основана върху 80 години трудов стаж. Така разговаряше и около стожерния въпрос за опазване чистотата на езика ни. Ще дам пример с една среща със съседа и приятеля му, възрожденеца Марко Балабанов, който го поздравил за народополезния му пуризъм и създаването на нови думи, но шеговито отбелязъл, че думата “творба” малко клоняла към “торба”. Приятелским образом, дядо Балан отговорил, че са неизбежни подобни звукови близости в речта, но са търпими, защото инак би трябвало да премахнем от речника например думата “сръдня”…
Георги АРНАУДОВ,
в. „Сливен“, бр.4, 01.11.2001 г. и
Сб.“Сливенци. Профили”, т.2 изд. на сдружение „Мати Болгария“ – Сливен
Б.Р. Благодарност към Павел Павлов, който даде идеята, на страниците на уебсайта „Ирида Сливен“ да разкажем за големия учен със сливенски корен Александър Теодоров Балан.
ИРИДА СЛИВЕН 