- Ситнежи от „Айлашка правда“ – вестник ръкописен и хумористичен, списван от Николай Султанов и Дамян Дамянов – ученици в Сливенската мъжка гимназия през 1952 година
Автор: Божидар БОЙЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР ДИНЧЕВ /БАЙ РАХИМ/ – емблематичен преподавател по български език и литература в гимназията
По време на урок, бай Рахим, гълчейки “едного ученика” за неприлежание и “липса на развитие в учението”, казва: “Ей, мойто момче, дойде в училище теленце, а ще си отидеш волче.” Или пък, като наблягаше на дългогодишния си педагогически опит и умението да познава хората, казваше: “Ей, момчета, ами че аз вече толкоз години хора паса. Това ми е работата, бре!” Друг път, когато обръщаше внимание върху немарата и скодоумието на въздългичък на ръст ученик /Стефан Маята/, рече: “Ей, Стефане, ако продължаваш така безгрижно училище, ще те оставим “за мая” на другите, бре!” И, оттогава, нашият съученик придоби прозвището “Маята”.
Тъй като един ученик /Неделчо/ бе възвисок, бай Рахим най-безцеремонно му рече веднъж на турски: “Узун адам – ахмак адам /”Висок човек – глупав човек!”/.Отчаян от “безхаберието” на друг ученик, силно ядосан, бай Рахим категорично отсече на турски: “Сезин боку, кирпич олмаз!” /”От твойто лайно кирпич не става!”/. С други думи – ти си загубен човек!
Връщайки тетрадките с класното упражнение – диктовка, бай Рахим бе “поправил” граматична грешка: “Леденият вятър затаяваше дъхът му”, вместо “Леденият вятър затаяваше дъха му”, както правилно беше написано. И когато ученикът Димитър /Митьо/ справедливо и настойчиво запита защо е поправена тази “грешка”, отговорът на бай Рахим беше безапелационно и унищожително категоричен: “Сметнал съм го за грешка, грешка е и туй-то!”.
Друг ученик беше употребил в съчинението си турската дума “дамга”, вместо българската дума “петно”, което възбуди възмущението на преподавателя по български език: “Абе, какви са тези турцизми, бе, момчета? Ами, нали анджак затуй учим български език!”
Веднъж бай Рахим, показвайки в час по литература портрета на жената на поета А. С. Пушкин, един иначе силен по литература ученик вметна: “Брей, че тя била много “нахакана”!” По това време, “нахакана” бе ученически жаргон за силно впечатляваща и хубава. Възхищението на ученика обаче бай Рахим схвана като нещо вулгарно и веднага възмутено отсече: “Хей, мойто момче, и аз зная да “нахаквам”!”…
ПЕТЪР БЕЛЕНСКИ – преподавател в гимназията по естествена история
Веднъж, изпитвайки един ученик, който според преподавателя често си “губеше времето” в курсове за парашутисти на Краставо поле и Бършен край Сливен, учителят Беленски, сам офицер от запаса, но пехотинец, рече: “Ето сега, Стефане, ще ти докажа превъзходството на пехотата пред авиацията!”. Това прозвуча досущ като прословутата фраза, приписвана на великия френски пълководец Наполеон Бонапарт към неговия генерал Ней, който загубил сражение, а бил по-висок от Наполеон само с една глава: “Генерале, още една такава Ваша грешка в управлението на войските и аз ще Ви лиша завинаги от възможността да ме превъзхождате на ръст с една глава!”.
ИВАН ЖЕЧЕВ – преподавател по математика в гимназията
Случката е с художника, писателя и журналиста Георги Ведроденски /Мортус/, който никога не е бил силен ученик по математика. На писмено класно упражнение той само “коментирал” математическите действия при решаване на задачите и преписал верните отговори от свои съученици, като “придружил” обаче “решението” с дръзкия коментар: “Като се извършат съответните математически действия, получават се следните крайни отговори…”. Следвали преписаните отговори. И още: “Тъй баба знай, тъй бай!”. В рима, отговорът на преподавателя с червено мастило гласял: “А пък дядо пише цвай!”. Следвала голяма двойка на цяла страница и подписът на Иван Жечев.
ДОКТОР БАСАНОВ – ветеринарен лекар, по разказ на Стефан Стефанов – Дългия
Доктор Басанов приема стажант – студент по ветеринарна медицина. Оставя го в продължение на цяло денонощие в обора при крава, на която предстои да се отели и му поръчва да записва подробно всичко, което наблюдава. На сутринта студентът докладва: “Докторе, по едно време кравата започна много силно да мучи и от очите й потекоха истински сълзи. Аз взех кърпа и избърсах очите й, но не мога да си обясня защо кравата “плачеше” и то баш само като ме погледне?!”. Тогава докторът шеговито отсякъл: “Абе, тя, работата, е много ясна, бе, момче! Кравата, като те погледне, се “разплаква”, защото е помислила, че вече се е отелила…”
КРЪСТЬО КРЪСТЕВ /ДЖОН ЛОК/ – емблематичен преподавател по психология и логика в гимназията
Много симпатичен, с вкус към живота и алкохола, приятел на цигулката и учениците. Беше известен със своите страховити разкази за преживяното лично от него земетресение в София, когато бликва минералната вода в Овча купел. Беше известен още и с неговото класическо твърдение, че “Това, което не си загубил, ти го притежаваш и тъй като ти не си загубил рогата си, това означава, че ти имаш рога…”.
Иначе, когато си пийнеше или “наквасеше” порядъчно, грабваше цигулката и започваше да пее по време на излет: “Тя, тя…”. За какво ставаше дума, не беше ясно. Иначе много прочувствено разказваше за феномена Елена Келер, която е била сляпа, без ръце и крака и въпреки това, възприемала обективно света! С всичките си недостатъци, той беше добър и светъл човек!
Божидар БОЙЧЕВ
ИРИДА СЛИВЕН 