СЛИВЕНСКИТЕ ПРЯКОРИ

Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ

Безвъзвратно е отминал един приказен патриархален свят, в който хората повече са се обичали и уважавали, но не са и загубвали чувството си за хумор. Те са притежавали и удивителната способност да кръщават някои човешки слабости и недъзи с възможно най-точния прякор, което всъщност е едно оригинално народно творчество.

В сегашния свят на бързо развиващи се технологии и все по-съвършени средства за комуникация, прякорите започнаха все повече да изчезват, оставайки само във фамилните имена. Имало е такива фамилии и преди – те са били знак за разпознаване и родова принадлежност.

– Как се казвате? – питал едновремешният общински чиновник.

– Петър Гъзлев – отговаря стоящият пред гишето.

– Каква е тази фамилия? Защо не я смените?

– Как тъй ще я сменям? С тази фамилия всички ме разпознават. Защо фабрикантите Калпазанови не си сменят фамилията? С нея те станаха популярни..

В онези времена, всички в Сливен са се познавали. Това ги е карало да бъдат честни, морални и добри. За тях максимата:”Какво ще кажат хората?” не е била празен въпрос, а норма за поведение, към която са се стремели да се придържат.

…Една от най-знаменитите личности на Сливен беше бай Янко Пелишев. Той беше заможен човек и беше известен като благодетел на спортистите и на победните граждани. В превод от цигански, неговата фамилия щеше да е Тестикулов. Фамилните имена на другите му трима братя бяха други, обикновени. Хората не ги запомниха, а бай Янко го помнят и до днес.3 Янко Пелиша

Янко Пелишев със съпругата си.

Много хора помнят може би и катаджията от по-близкото минало Петко Бръснаря – известен  пътен милиционер, с любимо място за проверки на Двата аслана, който глобявал наред прегрешилите шофьори. Гражданите на Сливен от моето поколение не са забравили и Рико Папариго – семкаджията до Пето училище, който някой много правоверен лиши от правото да търгува със семки и той стана хамалин в магазина за промишлени стоки на Панайот Камбуров.

На снимките: 1. Катаджията Петко Бръснаря. 2. Семкаджията Рико Папариго

Известната лекарска фамилия Газибарови в Сливен е получила названието си от един от техните предци, който често е газел в барата, а не е проявявал някакви сексуални наклонности. Сигурно затова много граждани на Дупница предпочитаха предишното име на града – Станке Димитров. Всъщност, името на града идва от славянската дума “Дубница” /дъбова гора/.

Най-често фамилните имена идват от професията на индивида, но в много случаи широката популярност на някои прякори надделява и прякорът става фамилно име.

Собственикът на питиепродавницата “Цар Борис III” получил прякора си “Царят“, който впоследствие му станал и фамилно име. В навечерието на 1928 г., “загрявайки” за предстоящите празници, една сливенска компания, начело със собственика на питиепродавницата, решава да изпрати поздравителна новогодишна телеграма до Цар Борис. Речено – сторено. Телеграмата е подписана от Царя. Монархът отговаря в същия тон, като адресира благодарствената си телеграма: “До Царя, Сливен”. А подписът му е само:”Борис”…4 Вдясно Питиепродавница Цар Борис трети

На снимката вдясно е питиепродавницата “Цар Борис Трети” в центъра на Сливен. 

През 1942 г. големият сливенски писател Йордан Богдар издаде (и следващата година преиздаде) една забележителна книжка за живота в нашия град след войните, в началото на миналия век. От “Незабравени и драги” научих много за известните сливенски прякори и за художника журналист Сава Злъчкин. В онова време, по подобие на италиянския “Папагало”, започва да излиза българският стенен вестник “Папагал”, издаван от сливналията Сава Злъчкин. Нямаше кръчма или кафене, в което да не висеше този нашенски хумористично-сатиричен вестник, който отразяваше световните събития. В кръчмата на дядо винаги с нетърпение чакаха поредния брой на “Папагал”, скупчваха се около него и политиканстваха, всеки според своите разбирания.

Сава Злъчкин винаги си остана сливналия, който възпяваше по един особен начин и с много любов веселата страна на сливенския бит: сливенските милинки, нашенските гювечи, пастърмата, чумлеците, бахура, сливенското вино “Шевка”…

Той остави и една оригинална ода за сливенските прякори, цитирана от Богдар в очерците му „Незабравени и драги“ – сливенци:

 Музо, помогни ми да мина Коруча,

да възвеличая с топла реч Папуча,

Стефан Цаласука, Пръдлювкина Мина,

Цоцката, Чепиша и Айгър Марина,

Папукчията Ваку и Коджата Тако,

Ряската Димитраки, Бабуша Тодораки и дядо Раки,

Пеню Таратана и Кадънковкяна Ивана,

Илия Фараша и Унгуркина Таша,

Ченгенето Петко и Айрана Недко,

Гигата Гочо и Гонимъглата Почо,

Парпула Иванчо и Домусчия Ганчо,

Петър Алтъ-пармака и Иван Баджанака,

Кебеджия Еню и Газуричката Деню,

Васил Малиндака и Стоян Кукардака,

Курти Тулума и Янаки Урума,

Спиро Подигача и Ряповкина Дача,

Фукарето Минчо и Цуцата Динчо,

Моню Басана и Пияна Гана.

30-те години

Сливен през 30-те години на 20 век.

Бях доста малък и помня само Папуча. Естествено, той беше папукчия, правеше папуци /домашни чехли/. Тогава всички си оставяха обувките в предверието на дома и надяваха папуци, направени от мека кожа. Всяка сутрин, отивайки на училище, минавах покрай папукчийницата. Вратата й почти винаги беше отворена и вътре се виждаше майсторът, който нещо работеше. Беше висок рус мъж на около 60 години. Помня и сина му, който вече беше гимназист. Викаха му Гошо Папуча.0Евгени Курдов, линогравюра 1972

Евгени Курдов – Сливен. Линогравюра, 1972 г.

За другите носители на тези оригинални прякори можем само да се досетим към кои сливенски родове принадлежат. В Сливен и досега живеят Кадънкови, Фарашеви, Айрянови, Кебеджиеви, Малиндакови, Цуцови, Басанови, Гигови, Алтъпърмъкови и т.н.

В телефонния указател на Сливенски окръг, издаден около 1980 г. от Фирко Иванов – журналист със силно чувство за хумор, имената от селата Желю Войвода и Блатец бяха придружени и от техните прякори. Запомнил съм Мармарето и Голана. За съжаление, не можах да открия екземпляр от този оригинален телефонен указател. Фирко разправяше, че го съставил по този начин не само от оригиналничене, а за улеснение на абонатите, т.к. прякорите по-лесно се помнели.

“Кръщаването” с прякор е колкото случайно, толкова и неочаквано и обикновено е свързано с някакво запомнящо се събитие, в което е забъркан “кръщелника”. В редки случаи прякорът подчертава някакви изключителни качества на даден човек.

Наш приятел от детските години имаше породист ангорски заек /кочоват/. Той непрекъснато се хвалеше с този красив разплодник, наричайки го “Зангореца”. И ние започнахме да му викаме Занго, вместо Евгени.

Известният артист Васил Василев бил най-бързият ученик в Сливенския електротехникум, но вместо “заек”, съучениците му започнали да го наричат “Зуека“. Така била по-благозвучно.

Един наш много известен политик и държавник, още в първите класове на Сливенската мъжка гимназия, бил наречен от съучениците си “Магучия” /от руски – “Могъщия”/. Този прякор бил пророчески, защото той се издигна твърде високо в държавната и партийната йерархия и досега е един от малцината “бивши”, които са уважавани заради своите лични качества и благородство. Даже и сега хората от по-старите поколения в Сливен продължава да го нарича “Магучия”.

Като деца повечето от нас си имаха прякори, къде благозвучни и приятни, къде – отвратителни и мръсни. Изкушавам се да изброя някои от тях: Тодор Мохтата /вм. Мухтата – авантаджията/, Добри Пацула, Добри Марята, Иван Джоглата, Гойнянко, Мазна Ганда, Митю Картофа, Здравко Жабата, Иван Джудака /вм. “Чудака”, защото правеше предно салто/, Цоцата /имаше зайкиня Цоца/, Гошо Бунака, Поню Маймуната, Иванчо Муната /от Маймуна/, Здравко Кенгурото, Сашо Ичеренеца, Тодор Ваклото, Митко Мундрата, Асен Марока, Каю Таратайката Иванчо Бялото винце, Васил Мишката, Колю Минчата, Жан Колю, Марко Муни, Картоф Льольо, Черна Пена, Тръндата, Дан-Дан, Ринго Китареску, Шаро, Бубо Кучето, Ангел Кучката, Стефан Дългия, Ванко Кюфтето, Колю Малината, Стефан Заваната, Гуто, Сухльо /беше много слаб/, Киро Мадамата, Папи, Киро Верблюда, Дида Пръдналото, Колю Голия, Хомич /от знаменит руски вратар/, Конфитюр Колю, Васко Софиянчето, Почо Ямбола и още, и още…

Ето, че стана цял поменик. По-голямата част от тези носители на прякори вече не са между нас. Иска ми се да ги споменем с добро!

Кръстю БЕРБЕРОВ

Б.Р. Снимките, илюстриращи материала, са от архивите на Кръстю Берберов и на Щилияна Василева.

 

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s